16 sept 2008, 15:08

Затихва...

  Poesía
614 0 0

Затихва...

 

Вървиш по пътя, където водата е червена.

Вървиш покрай спомени и ровиш в миналото.

Там, където всичко в болката потъва!

И мечтите си на парчета би разбил, за да

пресечеш мъртвата река.

Студен е вятърът и загива изтощеното ти тяло.

Небесата разтварят своята покривка

и сълзи покриват черните земи.

Опитваш се да бъдеш силен и тичаш към

светлината, заблуден не знаеш - това е

кристално отражение!

Обърна кръста и проля свойта кръв.

Но това не би те спряло да вървиш...

Защото знаеш, че това не може да е

края!

Да бъдеш щастлив и в молитва-песен,

сърцето пак копнее.

Бие в ритъм и ритъмът камбанен в

центъра на затихващата буря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...