Затихва...

Затихва...

Вървиш по пътя, където водата е червена.

Вървиш покрай спомени и ровиш в миналото.

Там, където всичко в болката потъва!

И мечтите си на парчета би разбил, за да

пресечеш мъртвата река.

Студен е вятърът и загива изтощеното ти тяло.

Небесата разтварят своята покривка

и сълзи покриват черните земи.

Опитваш се да бъдеш силен и тичаш към

светлината, заблуден не знаеш - това е

кристално отражение!

Обърна кръста и проля свойта кръв.

Но това не би те спряло да вървиш...

Защото знаеш, че това не може да е

края!

Да бъдеш щастлив и в молитва-песен,

сърцето пак копнее.

Бие в ритъм и ритъмът камбанен в

центъра на затихващата буря.