Sep 16, 2008, 3:08 PM

Затихва...

  Poetry
610 0 0

Затихва...

 

Вървиш по пътя, където водата е червена.

Вървиш покрай спомени и ровиш в миналото.

Там, където всичко в болката потъва!

И мечтите си на парчета би разбил, за да

пресечеш мъртвата река.

Студен е вятърът и загива изтощеното ти тяло.

Небесата разтварят своята покривка

и сълзи покриват черните земи.

Опитваш се да бъдеш силен и тичаш към

светлината, заблуден не знаеш - това е

кристално отражение!

Обърна кръста и проля свойта кръв.

Но това не би те спряло да вървиш...

Защото знаеш, че това не може да е

края!

Да бъдеш щастлив и в молитва-песен,

сърцето пак копнее.

Бие в ритъм и ритъмът камбанен в

центъра на затихващата буря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....