6 dic 2020, 23:30  

Затишие 

  Poesía
236 1 8

Затишие наостри слух, мълчи в самоизмама.

Примирие цари и глух покой заля хамама.

Телата спрели се редят в кръга, шурти водата,

недъзите ще си внушат, размина се бедата.

 

Размирно, времето превзе дълбоко всяка фибра,

движението ѝ отне, зазида скрита хидра.

Чудовището заякчи позициите предни,

множи се скоростно, върти главите си зловредни.

 

Опитваш да предотвратиш болезнените язви

и пулса си да укротиш, разлюшкал свити пазви.

Прогонваш образ уродлив, живота ти обсебил.

Лекуваш раните си с жив словесно плиснал жребий.

 

 

 

© СК Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Актуалното античовешко творение визирам, Иржи. Благодаря, че четеш.
  • Прочетох, но малко ми е неясно, за да коментирам...С този перфектен ритъм и словоред ако знаех кое е това чудовище- урод и от какво има затишие, щях да кажа повече....
  • Благодаря ви, че сте тук, оценявам го.
  • Приятно...
  • Бягствата са полезни за психиката ни.
    На мен по-трудно ми се удават. Имам две стихчета за щъркели, но навяват доста тъга.
    Ще продължавам да чета поредицата, много е интересна.
  • От много сладост чак ми нагорчава. Не мисля, че повдигат духа. По-скоро са малки бягства от реалността.
    В момента имам още един, но е в "чакащи", тъй като го поредактирах малко тази сутрин.
  • Мислех си, че в това трудно време се четат само романтичните и повдигащи духа стихове. В този смисъл ми поднасяш приятна изненада, скъпа Пепи.⚘ Щърковите ви разкази много ми легнаха на сърце, поздравления за тандема ви.
  • Много хубав стих! Поздравления!
Propuestas
: ??:??