Затишие
Затишие наостри слух, мълчи в самоизмама.
Примирие цари и глух покой заля хамама.
Телата спрели се редят в кръга, шурти водата,
недъзите ще си внушат, размина се бедата.
Размирно, времето превзе дълбоко всяка фибра,
движението ѝ отне, зазида скрита хидра.
Чудовището заякчи позициите предни,
множи се скоростно, върти главите си зловредни.
Опитваш да предотвратиш болезнените язви
и пулса си да укротиш, разлюшкал свити пазви.
Прогонваш образ уродлив, живота ти обсебил.
Лекуваш раните си с жив словесно плиснал жребий.
© Светличка All rights reserved.
