10 nov 2009, 12:39

Затова, сине, затова 

  Poesía » Otra
876 0 13

Изгубил

Вълчо апетит.

Добил

вид на пребит.

Толкова бил зле,
че щял да умре.

Майка му го видяла.

Над него застанала

и тъжно заплакала.

Вълчо я погледнал

и тихо ù прошепнал.

- Помоли се, майко,

на Бог - да оживея.

Не плачи, майко,

той ще ми помогне

да оцелея.

- Сине, сине, сега,

когато си в беда,

никой не ще те разбра.

Не си направил и една добрина.

Приятел нито един нямаш,

а неприятели много имаш.

Колко животни си разкъсал,

колко злини си причинил!

Кой сега ще ти помогне,

като само си вредил?

Затова плача, сине, затова.

 

 

© Ирена Чинтова Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??