Затова, сине, затова
Изгубил
Вълчо апетит.
Добил
вид на пребит.
Толкова бил зле,
че щял да умре.
Майка му го видяла.
Над него застанала
и тъжно заплакала.
Вълчо я погледнал
и тихо ù прошепнал.
- Помоли се, майко,
на Бог - да оживея.
Не плачи, майко,
той ще ми помогне
да оцелея.
- Сине, сине, сега,
когато си в беда,
никой не ще те разбра.
Не си направил и една добрина.
Приятел нито един нямаш,
а неприятели много имаш.
Колко животни си разкъсал,
колко злини си причинил!
Кой сега ще ти помогне,
като само си вредил?
Затова плача, сине, затова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени
