Затова, сине, затова
Изгубил
Вълчо апетит.
Добил
вид на пребит.
Толкова бил зле,
че щял да умре.
Майка му го видяла.
Над него застанала
и тъжно заплакала.
Вълчо я погледнал
и тихо ù прошепнал.
- Помоли се, майко,
на Бог - да оживея.
Не плачи, майко,
той ще ми помогне
да оцелея.
- Сине, сине, сега,
когато си в беда,
никой не ще те разбра.
Не си направил и една добрина.
Приятел нито един нямаш,
а неприятели много имаш.
Колко животни си разкъсал,
колко злини си причинил!
Кой сега ще ти помогне,
като само си вредил?
Затова плача, сине, затова.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
