Тъжно ми е, мили, трудно бих те стигнала,
а сляпо всеки ден ме носи в шепи животът ми.
Чувствам се разсипана, но ходя на кокили
и тъжно се простират вълчите ми вопли...
Дом ми е небето, с дърветата му сини
и белите цветчета, и жълтите корони.
Луда съм любими, но вятърът не стига
с целувка да ми сипе чаша снежна воля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
А "хейтърите" май не знаят, че единица се пише само на преписване... По една лавина от любов пожелавам на всички тях, за да си пренастроят рецепторите... А вие, вие си я имате Изумителни творци се събират на страницата ми! Чак се изумявам как стигнах дотук... Късмет е този сайт... Поздрави!paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
