Тъжно ми е, мили, трудно бих те стигнала,
а сляпо всеки ден ме носи в шепи животът ми.
Чувствам се разсипана, но ходя на кокили
и тъжно се простират вълчите ми вопли...
Дом ми е небето, с дърветата му сини
и белите цветчета, и жълтите корони.
Луда съм любими, но вятърът не стига
с целувка да ми сипе чаша снежна воля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
А "хейтърите" май не знаят, че единица се пише само на преписване... По една лавина от любов пожелавам на всички тях, за да си пренастроят рецепторите... А вие, вие си я имате Изумителни творци се събират на страницата ми! Чак се изумявам как стигнах дотук... Късмет е този сайт... Поздрави!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
