До гуша ми дойде от лицемерие и фалш
Повръща ми се от позитивизъм
Изморих се от любов на дребно
Давя се в омраза и цинизъм

Изроди, проповядващи хуманизъм
Крият се зад маски сервилни
Кървави следи и невинни жертви
Съществуваме жалки и безсилни

Не можем да избягаме от това, което сме
Жертви на религия, страх и суеверия
Насаждани откак свят светува
Да бъдем роби, без собствено аз

Човече, затворен си в прокажен свят
Удобно наречен "нормален живот"
Почиваш в мизерия, без изход, без мозък
Говориш на стените, шибан робот