23.09.2020 г., 17:34

Затвор

766 0 0

До гуша ми дойде от лицемерие и фалш
Повръща ми се от позитивизъм
Изморих се от любов на дребно
Давя се в омраза и цинизъм

Изроди, проповядващи хуманизъм
Крият се зад маски сервилни
Кървави следи и невинни жертви
Съществуваме жалки и безсилни

Не можем да избягаме от това, което сме
Жертви на религия, страх и суеверия
Насаждани откак свят светува
Да бъдем роби, без собствено аз

Човече, затворен си в прокажен свят
Удобно наречен "нормален живот"
Почиваш в мизерия, без изход, без мозък
Говориш на стените, шибан робот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...