Sep 23, 2020, 5:34 PM

Затвор

764 0 0

До гуша ми дойде от лицемерие и фалш
Повръща ми се от позитивизъм
Изморих се от любов на дребно
Давя се в омраза и цинизъм

Изроди, проповядващи хуманизъм
Крият се зад маски сервилни
Кървави следи и невинни жертви
Съществуваме жалки и безсилни

Не можем да избягаме от това, което сме
Жертви на религия, страх и суеверия
Насаждани откак свят светува
Да бъдем роби, без собствено аз

Човече, затворен си в прокажен свят
Удобно наречен "нормален живот"
Почиваш в мизерия, без изход, без мозък
Говориш на стените, шибан робот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златин Неделчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...