Затвор

6 ago 2009, 20:48

Poesía

608 0 4

В затвора на сърцето ми надзирател беше само ти...

В килията на душата ми не идваше и капка светлина...

С вериги тежки оковаваше света на моите мечти...

И да те видя беше свиждане, копняно както любовта...

И не забравяше и катинарите, ключетата стояха в теб...

И не пропускаше и изтезанията, те бяха твой специалитет...

И гледах през решетките, сгушена под сивия олющен свод,

как слагаш в джоба си ключовете към цял един живот...

Дори да си крадец или убиец да си ти...

Дори да те осъдят... не вярвам повече да те боли...

За моята присъда никой никога не е готов,

ужасно страдаш, ако признаеш, че си болен от любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rocker (Велин)

2009-08-11T20:27:38+03:00

Хубав стих!
Доста силно!
Поздрави
Armageddon (Армагедон)

2009-08-07T14:10:26+03:00

Обичам такава поезия! Браво, много добре се е получило!
stef_bobi (Яна)

2009-08-06T23:18:38+03:00

Харесва ми...
maistora (Красимир Тенев)

2009-08-06T22:08:03+03:00

Мъжете май не си падат много по подобни признания.Такива реплики като от филмите ми се струват някак нагласени.Може да си признае по друг
по-оригинален начин.

Всеки сам решава на кого да даде ключа към живота си.