Aug 6, 2009, 8:48 PM

Затвор

  Poetry
894 0 4

В затвора на сърцето ми надзирател беше само ти...

В килията на душата ми не идваше и капка светлина...

С вериги тежки оковаваше света на моите мечти...

И да те видя беше свиждане, копняно както любовта...

 

И не забравяше и катинарите, ключетата стояха в теб...

И не пропускаше и изтезанията, те бяха твой специалитет...

И гледах през решетките, сгушена под сивия олющен свод,

как слагаш в джоба си ключовете към цял един живот...

 

Дори да си крадец или убиец да си ти...

Дори да те осъдят... не вярвам повече да те боли...

За моята присъда никой никога не е готов,

ужасно страдаш, ако признаеш, че си болен от любов.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих!
    Доста силно!
    Поздрави
  • Обичам такава поезия! Браво, много добре се е получило!
  • Харесва ми...
  • Мъжете май не си падат много по подобни признания.Такива реплики като от филмите ми се струват някак нагласени.Може да си признае по друг
    по-оригинален начин.

    Всеки сам решава на кого да даде ключа към живота си.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...