Затвор
В затвора на сърцето ми надзирател беше само ти...
В килията на душата ми не идваше и капка светлина...
С вериги тежки оковаваше света на моите мечти...
И да те видя беше свиждане, копняно както любовта...
И не забравяше и катинарите, ключетата стояха в теб...
И не пропускаше и изтезанията, те бяха твой специалитет...
И гледах през решетките, сгушена под сивия олющен свод,
как слагаш в джоба си ключовете към цял един живот...
Дори да си крадец или убиец да си ти...
Дори да те осъдят... не вярвам повече да те боли...
За моята присъда никой никога не е готов,
ужасно страдаш, ако признаеш, че си болен от любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Елена Всички права запазени
