19 abr 2009, 14:52

Затворена

  Poesía » Otra
735 0 2

Затворена съм като птица в клетка,

сънуваща простори и поля.

Песента ù не се чува вече

без волността си птичката бавно умря.

 

Затворена съм като роза в целофан,

в прегръдките му тя почти не диша.

той е толкоз леден и скован,

а тя, откъсната, е все така гореща.

 

Затворена съм като индианец в резерват,

който свято помни времената,

когато е живял с природата в едно

и в жилите му текла Свободата.

 

Затворена съм, знам!

Над мен ще тегне тази орисия

и нямам сили, и ще се предам.

В ограниченията хорски  ще се скрия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...