Затворена съм като птица в клетка,
сънуваща простори и поля.
Песента ù не се чува вече
без волността си птичката бавно умря.
Затворена съм като роза в целофан,
в прегръдките му тя почти не диша.
той е толкоз леден и скован,
а тя, откъсната, е все така гореща.
Затворена съм като индианец в резерват,
който свято помни времената,
когато е живял с природата в едно
и в жилите му текла Свободата.
Затворена съм, знам!
Над мен ще тегне тази орисия
и нямам сили, и ще се предам.
В ограниченията хорски ще се скрия.
© Калина Все права защищены