Житен клас на нива
Месечко приспива.
Стига вече! - той изрече -
Затвори очи, човече...
Чуй, щурчето под звездите
сладичко как пее.
Изморени от игрите
спят мънички и големи.
Вятърко приглажда страсти
с пръсти отмалели
и заспива, в цъфналите храсти,
с приказката, за сълзата неродена.
Спи дори ламята.
И човекът нека сладко да поспи.
Песничката иска дъх да си поеме.
Дълъг път й предстои.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados