Житен клас на нива
Месечко приспива.
Стига вече! - той изрече -
Затвори очи, човече...
Чуй, щурчето под звездите
сладичко как пее.
Изморени от игрите
спят мънички и големи.
Вятърко приглажда страсти
с пръсти отмалели
и заспива, в цъфналите храсти,
с приказката, за сълзата неродена.
Спи дори ламята.
И човекът нека сладко да поспи.
Песничката иска дъх да си поеме.
Дълъг път й предстои.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
