18 feb 2009, 11:30

Затворих очи и видях...

  Poesía
710 0 8
Затворих очи и видях...


Затворих очи и видях,

което за теб е невидимо.

Пълни са твоите с прах

и всичко сега е безименно.

 

Не се вижда с очи

вътрешната красота.

Нея виждаме сами,

пречиста доброта.

 

И вля в сърцето упоение,

надежда нова аз открих.

Дочаках мойто възрождение,

а миналото заличих.

 

Започвам нов живот от днес,

нов човек със нови чувства.

Преоткрих своя интерес

към любовните изкуства.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...