Затворих очи и видях,
което за теб е невидимо.
Пълни са твоите с прах
и всичко сега е безименно.
Не се вижда с очи
вътрешната красота.
Нея виждаме сами,
пречиста доброта.
И вля в сърцето упоение,
надежда нова аз открих.
Дочаках мойто възрождение,
а миналото заличих.
Започвам нов живот от днес,
нов човек със нови чувства.
Преоткрих своя интерес
към любовните изкуства.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
