18.02.2009 г., 11:30 ч.

Затворих очи и видях... 

  Поезия
5.0 / 3
593 0 8
Затворих очи и видях...


Затворих очи и видях,

което за теб е невидимо.

Пълни са твоите с прах

и всичко сега е безименно.

 

Не се вижда с очи

вътрешната красота.

Нея виждаме сами,

пречиста доброта.

 

И вля в сърцето упоение,

надежда нова аз открих.

Дочаках мойто възрождение,

а миналото заличих.

 

Започвам нов живот от днес,

нов човек със нови чувства.

Преоткрих своя интерес

към любовните изкуства.

 


© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
  • Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...
  • Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...

Още произведения »