Затворих очи и видях,
което за теб е невидимо.
Пълни са твоите с прах
и всичко сега е безименно.
Не се вижда с очи
вътрешната красота.
Нея виждаме сами,
пречиста доброта.
И вля в сърцето упоение,
надежда нова аз открих.
Дочаках мойто възрождение,
а миналото заличих.
Започвам нов живот от днес,
нов човек със нови чувства.
Преоткрих своя интерес
към любовните изкуства.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Пушкин е виновникът