Затворът на самотната душа

ivaferendzia (Ива)
47 95

4 oct 2008, 9:29

Poesía » Filosófica

831 0 7

За кой ли път поглеждах

огледалото избистрило сега.

Въпроси в минало нареждах,

а утре отговори ще чета.

Образ нужен,образ нежен

днес изпива ме с очи,

но погромът неизбежен

ще остави в мен следи.

Нямам сили да заплача-

така все повече боли!

Сърцето удари прескача,

мигове безсмислени брои.

Празнотата пълна е с умора.

Отегчение залива вечерта.

И този ден си бил в затвора

на самотната душа.

За кой ли път поглеждах

огледалото избистрило сега,

но нищо истинно не виждах

и търсих истини в дъжда...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

real_def

2009-01-16T20:56:46+02:00

Още едно прекрасно произведение от теб. В затвора на душата ти, ще има щастие, затвори го завинаги там и му се радвай, заслужаваш го!!!
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-10-22T13:55:33+03:00

Да си щастлив само тогава,когато вали...за отговори...болезнено,нали?
димитрова (Лилия Нейкова)

2008-10-15T14:56:19+03:00

Тъжно,но хубаво!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-10-05T00:19:23+03:00

Браво и от мен!
ivaferendzia (Ива)

2008-10-04T19:25:30+03:00

Благодаря ви!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-10-04T16:16:27+03:00

Много е силно, Ива!
lady_rose (Единствена)

2008-10-04T11:18:27+03:00

ааа ето че вече имам любимо твое произведение...пропито е с много тъга,Иве...но я виждам...виждам надеждата...не я губи!!!никога не я губи!поздравления за този ужасно силен стих!прегръщам те!