ivaferendzia (Ива)
47 96
4.10.2008 г., 9:29 ч.

Затворът на самотната душа 

  Поезия » Философска
746 0 7

 

За кой ли път поглеждах

огледалото избистрило сега.

Въпроси в минало нареждах,

а утре отговори ще чета.

 

Образ нужен,образ нежен

днес изпива ме с очи,

но погромът неизбежен

ще остави в мен следи.

 

Нямам сили да заплача-

така все повече боли!

Сърцето удари прескача,

мигове безсмислени брои.

 

Празнотата пълна е с умора.

Отегчение залива вечерта.

И този ден си бил в затвора 

на самотната душа.

 

За кой ли път поглеждах

огледалото избистрило сега,

но нищо истинно не виждах

и търсих истини в дъжда...

© Ива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Още едно прекрасно произведение от теб. В затвора на душата ти, ще има щастие, затвори го завинаги там и му се радвай, заслужаваш го!!!
  • Да си щастлив само тогава,когато вали...за отговори...болезнено,нали?
  • Тъжно,но хубаво!
  • Браво и от мен!
  • Благодаря ви!
  • Много е силно, Ива!
  • ааа ето че вече имам любимо твое произведение...пропито е с много тъга,Иве...но я виждам...виждам надеждата...не я губи!!!никога не я губи!поздравления за този ужасно силен стих!прегръщам те!
Предложения
: ??:??