Затворът на самотната душа
За кой ли път поглеждах
огледалото избистрило сега.
Въпроси в минало нареждах,
а утре отговори ще чета.
Образ нужен,образ нежен
днес изпива ме с очи,
но погромът неизбежен
ще остави в мен следи.
Нямам сили да заплача-
така все повече боли!
Сърцето удари прескача,
мигове безсмислени брои.
Празнотата пълна е с умора.
Отегчение залива вечерта.
И този ден си бил в затвора
на самотната душа.
За кой ли път поглеждах
огледалото избистрило сега,
но нищо истинно не виждах
и търсих истини в дъжда...
© Ива All rights reserved.
