ivaferendzia (Ива) ivaferendzia (Ива)
47
Oct 4, 2008, 9:29 AM

Затворът на самотната душа

1.1K 0 7

 

За кой ли път поглеждах

огледалото избистрило сега.

Въпроси в минало нареждах,

а утре отговори ще чета.

 

Образ нужен,образ нежен

днес изпива ме с очи,

но погромът неизбежен

ще остави в мен следи.

 

Нямам сили да заплача-

така все повече боли!

Сърцето удари прескача,

мигове безсмислени брои.

 

Празнотата пълна е с умора.

Отегчение залива вечерта.

И този ден си бил в затвора 

на самотната душа.

 

За кой ли път поглеждах

огледалото избистрило сега,

но нищо истинно не виждах

и търсих истини в дъжда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0