14 jun 2018, 23:57

Затъмнения

  Poesía
1.1K 0 0

Когато видиш в мене мрака,
не се спотайвай, докато отмине.
Не отминава. Кротко чака
и вътре в мен не спира да го има.

 

Когато в тъмнината се прелея,
недей уплашен да мълчиш,
докато чакаш друго да огрее.
Ела и виж ме. И свети.

 

Свети, с всичко, с което можеш.
Аз още съм някъде там,
под пластове сумрачна сложност.
Най-лесно е да чакаш сам

 

да стана пак искрица от светулка,
сянката в мене да се укроти.
Но аз не живея в слънчева втулка
и да съм само светла ме боли.

 

Ела и виж наистина коя съм,
когато демоните ме превземат,
когато пътя стане препядствие,
когато не ти давам, а отнемам.

 

Зората е красиво наметало,
но нищо не е само светлина.
Тъмните щрихи ни очертават,
намират в душата ни това,

 

което се бори, търси и обича.
Не се плаши от мойте затъмнения.
В тъмното трудно към друг се тича,
но стигнеш ли го е знамение.

 

12.05.2018г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....