Когато видиш в мене мрака,
не се спотайвай, докато отмине.
Не отминава. Кротко чака
и вътре в мен не спира да го има.

Когато в тъмнината се прелея,
недей уплашен да мълчиш,
докато чакаш друго да огрее.
Ела и виж ме. И свети.

Свети, с всичко, с което можеш.
Аз още съм някъде там,
под пластове сумрачна сложност.
Най-лесно е да чакаш сам

да стана пак искрица от светулка,
сянката в мене да се укроти.
Но аз не живея в слънчева втулка
и да съм само светла ме боли.

Ела и виж наистина коя съм,
когато демоните ме превземат,
когато пътя стане препядствие,
когато не ти давам, а отнемам.

Зората е красиво наметало,
но нищо не е само светлина.
Тъмните щрихи ни очертават,
намират в душата ни това,

което се бори, търси и обича.
Не се плаши от мойте затъмнения.
В тъмното трудно към друг се тича,
но стигнеш ли го е знамение.

12.05.2018г.
гр. Сопот