14.06.2018 г., 23:57

Затъмнения

1.1K 0 0

Когато видиш в мене мрака,
не се спотайвай, докато отмине.
Не отминава. Кротко чака
и вътре в мен не спира да го има.

 

Когато в тъмнината се прелея,
недей уплашен да мълчиш,
докато чакаш друго да огрее.
Ела и виж ме. И свети.

 

Свети, с всичко, с което можеш.
Аз още съм някъде там,
под пластове сумрачна сложност.
Най-лесно е да чакаш сам

 

да стана пак искрица от светулка,
сянката в мене да се укроти.
Но аз не живея в слънчева втулка
и да съм само светла ме боли.

 

Ела и виж наистина коя съм,
когато демоните ме превземат,
когато пътя стане препядствие,
когато не ти давам, а отнемам.

 

Зората е красиво наметало,
но нищо не е само светлина.
Тъмните щрихи ни очертават,
намират в душата ни това,

 

което се бори, търси и обича.
Не се плаши от мойте затъмнения.
В тъмното трудно към друг се тича,
но стигнеш ли го е знамение.

 

12.05.2018г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...