2 ago 2007, 10:36

Затънах

  Poesía
865 0 17
Затънах.
Бавно.
Постепенно.
Потънах.
В забрава.
Сама.
Отритната.
Отблъсната.
Обезверена.
Не предишната жена.
Спрях и да пиша.
Не мога.
Чета.
Сричам.
Без полза.
Затишие пред буря.
Моля се да е така.
Да пиша... да пиша.
Искам това да е моята съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поезията е спасение!Викай,ридай,отричай се-но пиши!Изливай душата си в стих!
  • Понякога само тя крепи човека!Поздрави Христо!
  • Човек не бива да губи надеждата никога.
    Поздрави, Ванина!!!
  • Благодаря Гали!Ти си един от най-верните ми "почитатели"Прегръщам те мила!
  • !!!
    Прекрасна си,и като човек и стиховете ти са невероятни!
    Чудо си,Вани!Поздрав и прегръдка,мила!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...