2.08.2007 г., 10:36 ч.

Затънах 

  Поезия
708 0 17
Затънах.
Бавно.
Постепенно.
Потънах.
В забрава.
Сама.
Отритната.
Отблъсната.
Обезверена.
Не предишната жена.
Спрях и да пиша.
Не мога.
Чета.
Сричам.
Без полза.
Затишие пред буря.
Моля се да е така.
Да пиша... да пиша.
Искам това да е моята съдба.

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поезията е спасение!Викай,ридай,отричай се-но пиши!Изливай душата си в стих!
  • Понякога само тя крепи човека!Поздрави Христо!
  • Човек не бива да губи надеждата никога.
    Поздрави, Ванина!!!
  • Благодаря Гали!Ти си един от най-верните ми "почитатели"Прегръщам те мила!
  • !!!
    Прекрасна си,и като човек и стиховете ти са невероятни!
    Чудо си,Вани!Поздрав и прегръдка,мила!
  • е да роден съм във враца, но съм живял на толкова места, даже след месец ще се местя пак Но каквото и да казват, уникални сме си
  • Еххх и вие от ВрацаБлагодаря!
  • О, имаш какво да кажеш мила. Виждам го
  • Умееш да пишеш, така че това е затишие наистина! Поздрави!
  • Надявам се да имам какво да кажа
  • Писането е лесно, въпроса е какво да кажеш на листа в/у който пишеш! Пиши!
  • Или дори и да имаме желание,просто не можем да направим нищо!
  • има такива моменти,в които нямаме желание за нищо...Поздрав!
  • Браво!!!
    Много силно!!
    Пиши!
  • Надявам се да съм го преодоляла!Надявам се!
  • Няма начин да не е било само затишие! Както се вижда - вече си го и преодоляла! На всички ни се е случвало. А на мен - толкова много пъти!
  • ПИШИ!
Предложения
: ??:??