2.08.2007 г., 10:36

Затънах

863 0 17
Затънах.
Бавно.
Постепенно.
Потънах.
В забрава.
Сама.
Отритната.
Отблъсната.
Обезверена.
Не предишната жена.
Спрях и да пиша.
Не мога.
Чета.
Сричам.
Без полза.
Затишие пред буря.
Моля се да е така.
Да пиша... да пиша.
Искам това да е моята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поезията е спасение!Викай,ридай,отричай се-но пиши!Изливай душата си в стих!
  • Понякога само тя крепи човека!Поздрави Христо!
  • Човек не бива да губи надеждата никога.
    Поздрави, Ванина!!!
  • Благодаря Гали!Ти си един от най-верните ми "почитатели"Прегръщам те мила!
  • !!!
    Прекрасна си,и като човек и стиховете ти са невероятни!
    Чудо си,Вани!Поздрав и прегръдка,мила!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...