2 авг. 2007 г., 10:36

Затънах

864 0 17
Затънах.
Бавно.
Постепенно.
Потънах.
В забрава.
Сама.
Отритната.
Отблъсната.
Обезверена.
Не предишната жена.
Спрях и да пиша.
Не мога.
Чета.
Сричам.
Без полза.
Затишие пред буря.
Моля се да е така.
Да пиша... да пиша.
Искам това да е моята съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поезията е спасение!Викай,ридай,отричай се-но пиши!Изливай душата си в стих!
  • Понякога само тя крепи човека!Поздрави Христо!
  • Човек не бива да губи надеждата никога.
    Поздрави, Ванина!!!
  • Благодаря Гали!Ти си един от най-верните ми "почитатели"Прегръщам те мила!
  • !!!
    Прекрасна си,и като човек и стиховете ти са невероятни!
    Чудо си,Вани!Поздрав и прегръдка,мила!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...