Заведи ме там
Бяла кожа, капчица парфюм,
"Лунната соната" и... Луната,
тихо ме люби, почти наум.
Дяволе, вземи ми и душата.
Само не, не спирай, продължи,
в погледа ти нека се удавя,
с длани по гърдите ми пиши,
с устните си изтезавай.
Влажна кожа, аромат на грях,
пареща въздишка на наслада,
рая ли, кажи, за миг видях,
или се завърнахме от ада.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Първолета Илиева Todos los derechos reservados
