Заведи ме там
Бяла кожа, капчица парфюм,
"Лунната соната" и... Луната,
тихо ме люби, почти наум.
Дяволе, вземи ми и душата.
Само не, не спирай, продължи,
в погледа ти нека се удавя,
с длани по гърдите ми пиши,
с устните си изтезавай.
Влажна кожа, аромат на грях,
пареща въздишка на наслада,
рая ли, кажи, за миг видях,
или се завърнахме от ада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Първолета Илиева Всички права запазени
