Бяла кожа, капчица парфюм,
"Лунната соната" и... Луната,
тихо ме люби, почти наум.
Дяволе, вземи ми и душата.
Само не, не спирай, продължи,
в погледа ти нека се удавя,
с длани по гърдите ми пиши,
с устните си изтезавай.
Влажна кожа, аромат на грях,
пареща въздишка на наслада,
рая ли, кажи, за миг видях,
или се завърнахме от ада.
© Първолета Илиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
