Бяла кожа, капчица парфюм,
"Лунната соната" и... Луната,
тихо ме люби, почти наум.
Дяволе, вземи ми и душата.
Само не, не спирай, продължи,
в погледа ти нека се удавя,
с длани по гърдите ми пиши,
с устните си изтезавай.
Влажна кожа, аромат на грях,
пареща въздишка на наслада,
рая ли, кажи, за миг видях,
или се завърнахме от ада.
© Първолета Илиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
