Заведи ме в Слънчевата къща

19 ene 2011, 20:26

Poesía » De amor

551 0 5

Заведи ме в Слънчевата къща

Слънчев лъч, палаво-зимен,
докосваш ме с пръстите нежно.
Гониш деня ми сиво задимен
и вече не ми е толкова снежно.

Не ме докосвай само с надежда.
Ела, заведи ме в Слънчевата си къща!
Стъкми ми постеля от чисти облаци сини,
вратата от вятъра залости, да не ме връща.

Снежинките бели с любов ги стопи,
да грейнат в обич светена вода,
а с капчиците от тях ме изкъпи.
Сгрей и озари цялата ми душа.

В къщата си Слъчева ме заведи,
далече оттук, от сивото и студа.
Усмихни се с чисти и топли лъчи
над мене, Земята и над Света.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2011-01-22T17:32:03+02:00

Слънчево и светло ми стана!
Благодаря!
Lidis (Лидия Сиркавара)

2011-01-19T22:27:52+02:00

do valia1771
И теб те стоплихме! Благодаря, Ивон!
Слънцето си е Слънце!
valia1771 (Ивон)

2011-01-19T21:55:01+02:00

Хареса ми!
Lidis (Лидия Сиркавара)

2011-01-19T21:41:05+02:00

do ekstasis
Благодаря, ти! Аз съм такава замечтана и все мисля и за другите!
Радвам се,че те стоплих! Когато го пишех стиха, чувствах Слънчева енергия Тук е - 25 градуса и няма Слънце вече 3 месеца.Тъмно е по 20 часа.А светло само 4 часа.От 10ч. до 14 ч. Та затова ми се прищя Слънчовата къща.Поздрави!
Нека Слънчевата къща е за всеки!
ekstasis (Михаил Цветански)

2011-01-19T21:07:45+02:00

Стана ми слънчево...
Много топъл и замечтан стих!
Да се сбъдне, Лидия!