19 янв. 2011 г., 20:26

Заведи ме в Слънчевата къща

723 0 5

Заведи ме в Слънчевата къща

Слънчев лъч, палаво-зимен,
докосваш ме с пръстите нежно.
Гониш деня ми сиво задимен
и вече не ми е толкова снежно.

Не ме докосвай само с надежда.
Ела, заведи  ме в Слънчевата си къща!
Стъкми ми постеля от чисти облаци сини,
вратата от вятъра залости, да не ме връща.

Снежинките бели с любов ги  стопи,
да грейнат в  обич светена  вода,
а  с капчиците от тях ме изкъпи.
Сгрей и озари цялата ми  душа.

В къщата си Слъчева ме заведи,
далече оттук, от сивото и  студа.
Усмихни се  с чисти и топли лъчи
над мене, Земята и над Света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Слънчево и светло ми стана!
    Благодаря!
  • do valia1771
    И теб те стоплихме! Благодаря, Ивон!
    Слънцето си е Слънце!
  • Хареса ми!
  • do ekstasis
    Благодаря, ти! Аз съм такава замечтана и все мисля и за другите!
    Радвам се,че те стоплих! Когато го пишех стиха, чувствах Слънчева енергия Тук е - 25 градуса и няма Слънце вече 3 месеца.Тъмно е по 20 часа.А светло само 4 часа.От 10ч. до 14 ч. Та затова ми се прищя Слънчовата къща.Поздрави!
    Нека Слънчевата къща е за всеки!
  • Стана ми слънчево...
    Много топъл и замечтан стих!
    Да се сбъдне, Лидия!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...