Jan 19, 2011, 8:26 PM

Заведи ме в Слънчевата къща

  Poetry » Love
721 0 5

Заведи ме в Слънчевата къща

Слънчев лъч, палаво-зимен,
докосваш ме с пръстите нежно.
Гониш деня ми сиво задимен
и вече не ми е толкова снежно.

Не ме докосвай само с надежда.
Ела, заведи  ме в Слънчевата си къща!
Стъкми ми постеля от чисти облаци сини,
вратата от вятъра залости, да не ме връща.

Снежинките бели с любов ги  стопи,
да грейнат в  обич светена  вода,
а  с капчиците от тях ме изкъпи.
Сгрей и озари цялата ми  душа.

В къщата си Слъчева ме заведи,
далече оттук, от сивото и  студа.
Усмихни се  с чисти и топли лъчи
над мене, Земята и над Света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Сиркавара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Слънчево и светло ми стана!
    Благодаря!
  • do valia1771
    И теб те стоплихме! Благодаря, Ивон!
    Слънцето си е Слънце!
  • Хареса ми!
  • do ekstasis
    Благодаря, ти! Аз съм такава замечтана и все мисля и за другите!
    Радвам се,че те стоплих! Когато го пишех стиха, чувствах Слънчева енергия Тук е - 25 градуса и няма Слънце вече 3 месеца.Тъмно е по 20 часа.А светло само 4 часа.От 10ч. до 14 ч. Та затова ми се прищя Слънчовата къща.Поздрави!
    Нека Слънчевата къща е за всеки!
  • Стана ми слънчево...
    Много топъл и замечтан стих!
    Да се сбъдне, Лидия!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...