26 oct 2008, 21:41

Завесата пред очите

  Poesía » Otra
869 0 1
Колективно творчество  - аз и една приятелка :) 

Човекът беше създаден,
завесата беше спусната
обречени бяхме да се лутаме из пустошта,
търсейки истината!
И лутайки се, все сме човеци през цялото време,
каквото и да търсим,не ни е достатъчно в самите нас.
А някъде отвъд плътностите,
отвъд сцената, има смисъл...
Дълбоко в душите ни е стаена истина.
Истина, която ще ни промени,
но сме слепи и не можем да я открием навреме,
защото вече ще сме мъртви.
А очите ни ни лъжат,
направени и виждайки през плът...
Един друг да се открием,
заедно проправяйки си път...
Уморени сме да търсим.
Надеждата умря,
но всичко свърши.
В Рая сме сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...