26 oct 2008, 21:41

Завесата пред очите

  Poesía » Otra
873 0 1
Колективно творчество  - аз и една приятелка :) 

Човекът беше създаден,
завесата беше спусната
обречени бяхме да се лутаме из пустошта,
търсейки истината!
И лутайки се, все сме човеци през цялото време,
каквото и да търсим,не ни е достатъчно в самите нас.
А някъде отвъд плътностите,
отвъд сцената, има смисъл...
Дълбоко в душите ни е стаена истина.
Истина, която ще ни промени,
но сме слепи и не можем да я открием навреме,
защото вече ще сме мъртви.
А очите ни ни лъжат,
направени и виждайки през плът...
Един друг да се открием,
заедно проправяйки си път...
Уморени сме да търсим.
Надеждата умря,
но всичко свърши.
В Рая сме сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...