Завесата пред очите
Колективно творчество - аз и една приятелка :)
Човекът беше създаден,
завесата беше спусната
обречени бяхме да се лутаме из пустошта,
търсейки истината!
И лутайки се, все сме човеци през цялото време,
каквото и да търсим,не ни е достатъчно в самите нас.
А някъде отвъд плътностите,
отвъд сцената, има смисъл...
Дълбоко в душите ни е стаена истина.
Истина, която ще ни промени,
но сме слепи и не можем да я открием навреме,
защото вече ще сме мъртви.
А очите ни ни лъжат,
направени и виждайки през плът...
Един друг да се открием,
заедно проправяйки си път...
Уморени сме да търсим.
Надеждата умря,
но всичко свърши.
В Рая сме сега...
Човекът беше създаден,
завесата беше спусната
обречени бяхме да се лутаме из пустошта,
търсейки истината!
И лутайки се, все сме човеци през цялото време,
каквото и да търсим,не ни е достатъчно в самите нас.
А някъде отвъд плътностите,
отвъд сцената, има смисъл...
Дълбоко в душите ни е стаена истина.
Истина, която ще ни промени,
но сме слепи и не можем да я открием навреме,
защото вече ще сме мъртви.
А очите ни ни лъжат,
направени и виждайки през плът...
Един друг да се открием,
заедно проправяйки си път...
Уморени сме да търсим.
Надеждата умря,
но всичко свърши.
В Рая сме сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Иванов Всички права запазени
