27 sept 2019, 13:11

Завещание

  Poesía » Otra
753 7 25

Поръчах си Ноев ковчег--

по старите цени.

 

Новите не ме тревожат много,

но все някак трябва да живея!

 

Сега умирам бавно и блажено.

Завещанието ми е в ковчега.

 

Ех, дано не се подмокри!

Търпеливо наблюдавам прилива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Кирил!
    Дай Боже!😃
  • Човек е изтъкан от завещания. Всеки план със задачи за утрешния ден, е своего рода завещание. Дай Боже, твоят Ноев ковчег, да приютява само плодовете от изпълнените и изживени с Любов "завещания"...
  • Благодаря, Лидия!
    Човешката душа изповядва своето верую в неопределени моменти...
    Но не съм променил завещанието!😉
  • За завещание ти е още рано,Стойчо, дали ще го съхраниш в Ноев ковчег или- не. А нека прилива, който ти "търпеливо"наблюдаваш да бъде твоя житейски извод, че живееш достойно и честно. Кратко, но много съдържателно е стихотворението ти, и предизвиква доста размисли.
  • Благодаря за коментара,Руми!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...