27.09.2019 г., 13:11

Завещание

746 7 25

Поръчах си Ноев ковчег--

по старите цени.

 

Новите не ме тревожат много,

но все някак трябва да живея!

 

Сега умирам бавно и блажено.

Завещанието ми е в ковчега.

 

Ех, дано не се подмокри!

Търпеливо наблюдавам прилива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Кирил!
    Дай Боже!😃
  • Човек е изтъкан от завещания. Всеки план със задачи за утрешния ден, е своего рода завещание. Дай Боже, твоят Ноев ковчег, да приютява само плодовете от изпълнените и изживени с Любов "завещания"...
  • Благодаря, Лидия!
    Човешката душа изповядва своето верую в неопределени моменти...
    Но не съм променил завещанието!😉
  • За завещание ти е още рано,Стойчо, дали ще го съхраниш в Ноев ковчег или- не. А нека прилива, който ти "търпеливо"наблюдаваш да бъде твоя житейски извод, че живееш достойно и честно. Кратко, но много съдържателно е стихотворението ти, и предизвиква доста размисли.
  • Благодаря за коментара,Руми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...