Sep 27, 2019, 1:11 PM

Завещание

  Poetry » Other
754 7 25

Поръчах си Ноев ковчег--

по старите цени.

 

Новите не ме тревожат много,

но все някак трябва да живея!

 

Сега умирам бавно и блажено.

Завещанието ми е в ковчега.

 

Ех, дано не се подмокри!

Търпеливо наблюдавам прилива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Кирил!
    Дай Боже!😃
  • Човек е изтъкан от завещания. Всеки план със задачи за утрешния ден, е своего рода завещание. Дай Боже, твоят Ноев ковчег, да приютява само плодовете от изпълнените и изживени с Любов "завещания"...
  • Благодаря, Лидия!
    Човешката душа изповядва своето верую в неопределени моменти...
    Но не съм променил завещанието!😉
  • За завещание ти е още рано,Стойчо, дали ще го съхраниш в Ноев ковчег или- не. А нека прилива, който ти "търпеливо"наблюдаваш да бъде твоя житейски извод, че живееш достойно и честно. Кратко, но много съдържателно е стихотворението ти, и предизвиква доста размисли.
  • Благодаря за коментара,Руми!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...