Sep 27, 2019, 1:11 PM

Завещание

  Poetry » Other
747 7 25

Поръчах си Ноев ковчег--

по старите цени.

 

Новите не ме тревожат много,

но все някак трябва да живея!

 

Сега умирам бавно и блажено.

Завещанието ми е в ковчега.

 

Ех, дано не се подмокри!

Търпеливо наблюдавам прилива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Кирил!
    Дай Боже!😃
  • Човек е изтъкан от завещания. Всеки план със задачи за утрешния ден, е своего рода завещание. Дай Боже, твоят Ноев ковчег, да приютява само плодовете от изпълнените и изживени с Любов "завещания"...
  • Благодаря, Лидия!
    Човешката душа изповядва своето верую в неопределени моменти...
    Но не съм променил завещанието!😉
  • За завещание ти е още рано,Стойчо, дали ще го съхраниш в Ноев ковчег или- не. А нека прилива, който ти "търпеливо"наблюдаваш да бъде твоя житейски извод, че живееш достойно и честно. Кратко, но много съдържателно е стихотворението ти, и предизвиква доста размисли.
  • Благодаря за коментара,Руми!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...