6 ago 2022, 21:27

Завещание 

  Poesía » Filosófica
709 9 19

ЗАВЕЩАНИЕ

 

На гроба ми не слагайте цветя,

които, късайки ги, сте убили!

Душата ми – събрала сетни сили –

от дяволското царство отлетя…

 

Дано не се завърна вече тук,

където властва вечната поквара!...

От опит проумях премъдрост стара:

неук е по-добре от недоук!

 

Дано не се завърна тука пак,

където и доброто зло излиза!

Изгубих смисъла, залутан в низа

от висши идеали на глупак…

 

На гроба ми не слагайте бетон

и не правете никакви огради!

Дотегнаха ми дните ми неради

и с радост литвам без прощален стон…

 

Не искам граници край своя гроб!

Безделникът се приживе насити

на мисли, в мрежа от вина обвити,

и все на нещо си да бъде роб!

 

За мене не проливайте сълзи!

Защо ще плачете в момента светъл,

когато най-щастлив ще е поетът

и бавно към Безкрая ще пълзи?!…

 

На гроба ми не слагайте цветя,

които, късайки ги, сте убили!

Душата ми – събрала сетни сили –

от дяволското царство отлетя…

 

06.08.2022, 14:54, Горно Дряново

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е, има много чувства и емоция, което прави стихът наситен и дълбок. Хареса ми и те поздравявам!
  • Много силно, категорично, има и съвсем малка светлина в тунела, може би ще се срещнеш и с доброто тук, поздравления!
  • Не мисля, че "славата" е точната дума – по-скоро усещането, че си нужен и вършиш нещо, което е стойностно за другите. При Пеньо Пенев усещам обида. Ако не се вписваш в света, едва ли ще успееш да го промениш, но може така се опиташ да промениш себе си, че да стане поне толкова поносим, че да живееш в него. Има и още нещо, но не исках да го споменавам, защото знам как ще се изтълкува в контекстна на самоубийството на Пеньо Пенев. Но трябва да виждаме отвъд думите и да не позволяваме на подобни асоциации да замъгляват смисъла. Всички сме тленни, но сме прекалено привързани към телата си. Все някога ще умрем и трябва да знаем, че това не е краят, а продължаваме нататък. Но трябва да изживеем живота, който ни е отпуснат. Не е редно да го прекъсваме сами, защото не знаем с какво предназначение сме създадени. Не бива да се бъркаме в Божията работа – прекалено незначителни сме. Може да си причиним по-голямо зло в стремежа си да избягаме от трудностите или да накажем другите с отсъствието си.
  • Благодаря, хубаво е човек да усети разбиране приживе!
    Наистина би било прекрасно, ако някои поети не са се били самоубили толкова рано, например Есенин, Яворов, Пеньо Пенев и много други, интересно е какво биха писали на стари години...
    Аз не мисля, че поетите се самоубиват само заради славата, която, обикновено, получават след смъртта си, тук има и нещо друго, но какво е - не знам.

    (Между другото, за Есенин не е съвсем сигурно, че се е самоубил, май тайните съветски служби доста са му помогнали...)
  • Наистина, никой не е пророк в родината си и всеки иска да го признаят приживе, а не чак след като умре да му носят цветя на поетичния гроб и да се вайкат. А на Пеньо Пенев кожата не се е разложила – все още го четат и ние – също. Но аз бих предпочела той да поживее още малко и да не бърза толкова да получи посмъртната слава, каквато е заслужавал приживе. Дано духът му сега да е на по-добро място, загубихме един наистина великолепен поет в негово лице.
  • Не слагайте на гроба ми цветя,
    не винаги била съм цвете за мирисане,
    прозрачна, чиста утринна роса,
    или поройна опустошителна река;
    грижовна, всеотдайна и добра,
    досадна и всезнайка чак до втрисане.
    Я посадете по-добре цветя -
    в ухание и красоти да си лежа,
    и тук-там някоя трева за цвят:
    нали зеленото с надеждата е брат!

    В подсъзнанито си се натрупват емоциите и впечатленията, които под някакво въздействие, за краткост в изкуството наричано "муза", изплуват във вид я музикален, я поетичен и т.н. И както са сходни човешките преживявания, така се случват и тука сходства, особено ако е близък езикът на изразяване.
    Аз съм за кремацията и праха в океана като коренячка хавайка (по душа)
  • Винаги съм харесвала бунта ти срещу пошлото, претворено в думи. Както и старанието ти да усъвършенстваш словото си.
    Иначе е трудно човек да остане над всичко дяволско. И често на хората, които не се вписват в потока, им минава мисълта, че не са за него и един от възможните изходи да не се претопят, е смъртта. Добре си пресъздал едно такова състояние.
  • Благодаря!
    Много добре казано! 😀
  • Много добър ритъм! И рими, и смисъл. Кой писал, кой пък - недочел: високи идеали, а светът е нискочел. 👍😊
  • ... Не сметнах за нужно да посочвам това, понеже двете стихотворения от тематична гледна точка и откъм настроение нямат нищо общо.

    А за оптимистичното стихотворение, поискано от Мария Димитрова – написал съм доста такива, може би и за в бъдеще ще напиша:
    otkrovenia.com/bg/stihove/zavetyt-na-vapcarov
  • Благодаря на всички Ви за коментарите! Радвам се, че стихотворението предизвиква интерес.

    Смятам самоубийството за недостойна и твърде егоистична постъпка, затова не бих предприел подобно действие. Тук по-скоро изразявам разочарование си от света или по-точно от това, че аз не мога да се впиша в този свят: Изгубих смисъла, залутан в низа / от висши идеали на глупак…

    Относно обвинението в плагиатство:
    Стихотворението, споделено от arksia (Ice Heart), е прекрасно, но го чета за първи път. И Красимир Тенев ми изпрати едно, което започва по абсолютно същия начин като моето:
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/na-penyo-penev-1
    И в двата случая съвпаденията са напълно случайни, тъй като сега за първи път ги чета и двете стихотворения.
    От цитираните творби познавам само тази на Пеньо Пенев – велик поет, и първият стих от моето е по него, само замених „вода“ с „цветя“.
    (Продължението в следващия коментар)
  • ... а в него едни неща съществуват за сметка на други. И трето, Пеньо Пенев е изключително талантлив поет, въпреки печалния факт на самоубийството, което както вече писах, не смятам за решение. Ако авторът е могъл дори само да го наподоби, това означава, че е талантлив поне колкото него. Аз бих го посъветвала да продължава да пише и да гледа по-ведро на живота, той е дар и в него има и много прекрасни неща. Не оценявам. Чакам оптимистично стихотворение, написано също толкова добре.
  • Първо, ако искаш на гроба ти да не слагат цветя, как трябва да го напишеш? Разбира се, стихотворението като форма и настроение е подобно, но явно авторът се чувства по сходен начин. Паралелът със самоубийството на Пеньо Пенев и мен ме смущава, но според мен това е вик за помощ или моментно настроение, не познавам добре автора и не смея да съдя. Не мисля, че "даването на таланта" ще помогне в случая, може би авторът има нужда да получи добра дума. Самоубийството е грях според повечето религии и не съм сигурна дали лирическият, ако има това предвид, ще получи утеха в отвъдното, а няма да отиде директно в ада, където е дори по-лошо от ада на земята. Второ, цветята и бетонът са утеха за близките, които остават без починалия. Аз лично, не бих искала да ги лиша от тази утеха, нито от живото си присъствие. Споделените несгоди се понасят по-лесно. Колкото до горките цветя, и на мен ми е жал, но ако това е утеха за някой, който ми е скъп, бих ги прежалила. За съжаление, имаме само този свят...
  • Хубав стих, но мрачен. И аз имам много такива - наистина писането понякога е терапия, но и трябва да полагаме усилия да се оттърсваме от такива мисли.
  • А джаинистите са ходели боси и с метла в ръка премитали пред себе си да не настъпят дори мравка, и те са вярвали, че във всичко има душа.
    З не споделям мнението за цветята, но стихът е хубав!
  • На гроба ми не слагайте вода!
    На онзи свят не искам да се мия!
    И ако възкръсна нявга от пръстта,
    ще бъде само за да се напия!

    Пеньо Пенев
  • Много е хубаво , макар да избягвам този тип стихове, защото винаги ме ужасява мисълта за самоубийство на хората. А аз асоциирам тези стихове с това.
    Иначе е чудесно , и като смисъл, и като форма
  • Разкош!
  • Това за откъснатите цветя го признавам, и аз така мисля. Но също мисля, че е рано да правиш завещание. Дай на света таланта си, може да успееш да пробудиш много сърца!
Propuestas
: ??:??