6.08.2022 г., 21:27 ч.
Завещание
ЗАВЕЩАНИЕ
На гроба ми не слагайте цветя,
които, късайки ги, сте убили!
Душата ми – събрала сетни сили –
от дяволското царство отлетя…
Дано не се завърна вече тук,
където властва вечната поквара!...
От опит проумях премъдрост стара:
неук е по-добре от недоук!
Дано не се завърна тука пак,
където и доброто зло излиза!
Изгубих смисъла, залутан в низа
от висши идеали на глупак…
На гроба ми не слагайте бетон
и не правете никакви огради!
Дотегнаха ми дните ми неради
и с радост литвам без прощален стон…
Не искам граници край своя гроб!
Безделникът се приживе насити
на мисли, в мрежа от вина обвити,
и все на нещо си да бъде роб!
За мене не проливайте сълзи!
Защо ще плачете в момента светъл,
когато най-щастлив ще е поетът
и бавно към Безкрая ще пълзи?!…
На гроба ми не слагайте цветя,
които, късайки ги, сте убили!
Душата ми – събрала сетни сили –
от дяволското царство отлетя…
06.08.2022, 14:54, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотно е, има много чувства и емоция, което прави стихът наситен и дълбок. Хареса ми и те поздравявам!
-
Много силно, категорично, има и съвсем малка светлина в тунела, може би ще се срещнеш и с доброто тук, поздравления!
-
Не мисля, че "славата" е точната дума – по-скоро усещането, че си нужен и вършиш нещо, което е стойностно за другите. При Пеньо Пенев усещам обида. Ако не се вписваш в света, едва ли ще успееш да го промениш, но може така се опиташ да промениш себе си, че да стане поне толкова поносим, че да живееш в него. Има и още нещо, но не исках да го споменавам, защото знам как ще се изтълкува в контекстна на самоубийството на Пеньо Пенев. Но трябва да виждаме отвъд думите и да не позволяваме на подобни асоциации да замъгляват смисъла. Всички сме тленни, но сме прекалено привързани към телата си. Все някога ще умрем и трябва да знаем, че това не е краят, а продължаваме нататък. Но трябва да изживеем живота, който ни е отпуснат. Не е редно да го прекъсваме сами, защото не знаем с какво предназначение сме създадени. Не бива да се бъркаме в Божията работа – прекалено незначителни сме. Може да си причиним по-голямо зло в стремежа си да избягаме от трудностите или да накажем другите с отсъствието си.
-
Благодаря, хубаво е човек да усети разбиране приживе!
Наистина би било прекрасно, ако някои поети не са се били самоубили толкова рано, например Есенин, Яворов, Пеньо Пенев и много други, интересно е какво биха писали на стари години...
Аз не мисля, че поетите се самоубиват само заради славата, която, обикновено, получават след смъртта си, тук има и нещо друго, но какво е - не знам.
(Между другото, за Есенин не е съвсем сигурно, че се е самоубил, май тайните съветски служби доста са му помогнали...) -
Наистина, никой не е пророк в родината си и всеки иска да го признаят приживе, а не чак след като умре да му носят цветя на поетичния гроб и да се вайкат. А на Пеньо Пенев кожата не се е разложила – все още го четат и ние – също. Но аз бих предпочела той да поживее още малко и да не бърза толкова да получи посмъртната слава, каквато е заслужавал приживе. Дано духът му сега да е на по-добро място, загубихме един наистина великолепен поет в негово лице.
-
Не слагайте на гроба ми цветя,
не винаги била съм цвете за мирисане,
прозрачна, чиста утринна роса,
или поройна опустошителна река;
грижовна, всеотдайна и добра,
досадна и всезнайка чак до втрисане.
Я посадете по-добре цветя -
в ухание и красоти да си лежа,
и тук-там някоя трева за цвят:
нали зеленото с надеждата е брат!
В подсъзнанито си се натрупват емоциите и впечатленията, които под някакво въздействие, за краткост в изкуството наричано "муза", изплуват във вид я музикален, я поетичен и т.н. И както са сходни човешките преживявания, така се случват и тука сходства, особено ако е близък езикът на изразяване.
Аз съм за кремацията и праха в океана като коренячка хавайка (по душа) -
Винаги съм харесвала бунта ти срещу пошлото, претворено в думи. Както и старанието ти да усъвършенстваш словото си.
Иначе е трудно човек да остане над всичко дяволско. И често на хората, които не се вписват в потока, им минава мисълта, че не са за него и един от възможните изходи да не се претопят, е смъртта. Добре си пресъздал едно такова състояние. -
Благодаря!
Много добре казано! 😀 -
Много добър ритъм! И рими, и смисъл. Кой писал, кой пък - недочел: високи идеали, а светът е нискочел. 👍😊
-
... Не сметнах за нужно да посочвам това, понеже двете стихотворения от тематична гледна точка и откъм настроение нямат нищо общо.
А за оптимистичното стихотворение, поискано от Мария Димитрова – написал съм доста такива, може би и за в бъдеще ще напиша:
otkrovenia.com/bg/stihove/zavetyt-na-vapcarov -
Благодаря на всички Ви за коментарите! Радвам се, че стихотворението предизвиква интерес.
Смятам самоубийството за недостойна и твърде егоистична постъпка, затова не бих предприел подобно действие. Тук по-скоро изразявам разочарование си от света или по-точно от това, че аз не мога да се впиша в този свят: Изгубих смисъла, залутан в низа / от висши идеали на глупак…
Относно обвинението в плагиатство:
Стихотворението, споделено от arksia (Ice Heart), е прекрасно, но го чета за първи път. И Красимир Тенев ми изпрати едно, което започва по абсолютно същия начин като моето:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/na-penyo-penev-1
И в двата случая съвпаденията са напълно случайни, тъй като сега за първи път ги чета и двете стихотворения.
От цитираните творби познавам само тази на Пеньо Пенев – велик поет, и първият стих от моето е по него, само замених „вода“ с „цветя“.
(Продължението в следващия коментар) -
... а в него едни неща съществуват за сметка на други. И трето, Пеньо Пенев е изключително талантлив поет, въпреки печалния факт на самоубийството, което както вече писах, не смятам за решение. Ако авторът е могъл дори само да го наподоби, това означава, че е талантлив поне колкото него. Аз бих го посъветвала да продължава да пише и да гледа по-ведро на живота, той е дар и в него има и много прекрасни неща. Не оценявам. Чакам оптимистично стихотворение, написано също толкова добре.
-
Първо, ако искаш на гроба ти да не слагат цветя, как трябва да го напишеш? Разбира се, стихотворението като форма и настроение е подобно, но явно авторът се чувства по сходен начин. Паралелът със самоубийството на Пеньо Пенев и мен ме смущава, но според мен това е вик за помощ или моментно настроение, не познавам добре автора и не смея да съдя. Не мисля, че "даването на таланта" ще помогне в случая, може би авторът има нужда да получи добра дума. Самоубийството е грях според повечето религии и не съм сигурна дали лирическият, ако има това предвид, ще получи утеха в отвъдното, а няма да отиде директно в ада, където е дори по-лошо от ада на земята. Второ, цветята и бетонът са утеха за близките, които остават без починалия. Аз лично, не бих искала да ги лиша от тази утеха, нито от живото си присъствие. Споделените несгоди се понасят по-лесно. Колкото до горките цветя, и на мен ми е жал, но ако това е утеха за някой, който ми е скъп, бих ги прежалила. За съжаление, имаме само този свят...
-
Хубав стих, но мрачен. И аз имам много такива - наистина писането понякога е терапия, но и трябва да полагаме усилия да се оттърсваме от такива мисли.
-
А джаинистите са ходели боси и с метла в ръка премитали пред себе си да не настъпят дори мравка, и те са вярвали, че във всичко има душа.
З не споделям мнението за цветята, но стихът е хубав! -
На гроба ми не слагайте вода!
На онзи свят не искам да се мия!
И ако възкръсна нявга от пръстта,
ще бъде само за да се напия!
Пеньо Пенев -
Много е хубаво , макар да избягвам този тип стихове, защото винаги ме ужасява мисълта за самоубийство на хората. А аз асоциирам тези стихове с това.
Иначе е чудесно , и като смисъл, и като форма -
Разкош!
-
Това за откъснатите цветя го признавам, и аз така мисля. Но също мисля, че е рано да правиш завещание. Дай на света таланта си, може да успееш да пробудиш много сърца!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
