Aug 6, 2022, 9:27 PM

Завещание 

  Poetry » Phylosophy
232 6 18

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не мисля, че "славата" е точната дума – по-скоро усещането, че си нужен и вършиш нещо, което е стойностно за другите. При Пеньо Пенев усещам обида. Ако не се вписваш в света, едва ли ще успееш да го промениш, но може така се опиташ да промениш себе си, че да стане поне толкова поносим, че да живееш в него. Има и още нещо, но не исках да го споменавам, защото знам как ще се изтълкува в контекстна на самоубийството на Пеньо Пенев. Но трябва да виждаме отвъд думите и да не позволяваме на подобни асоциации да замъгляват смисъла. Всички сме тленни, но сме прекалено привързани към телата си. Все някога ще умрем и трябва да знаем, че това не е краят, а продължаваме нататък. Но трябва да изживеем живота, който ни е отпуснат. Не е редно да го прекъсваме сами, защото не знаем с какво предназначение сме създадени. Не бива да се бъркаме в Божията работа – прекалено незначителни сме. Може да си причиним по-голямо зло в стремежа си да избягаме от трудностите или да накажем другите с отсъствието си.
  • Благодаря, хубаво е човек да усети разбиране приживе!
    Наистина би било прекрасно, ако някои поети не са се били самоубили толкова рано, например Есенин, Яворов, Пеньо Пенев и много други, интересно е какво биха писали на стари години...
    Аз не мисля, че поетите се самоубиват само заради славата, която, обикновено, получават след смъртта си, тук има и нещо друго, но какво е - не знам.

    (Между другото, за Есенин не е съвсем сигурно, че се е самоубил, май тайните съветски служби доста са му помогнали...)
  • Наистина, никой не е пророк в родината си и всеки иска да го признаят приживе, а не чак след като умре да му носят цветя на поетичния гроб и да се вайкат. А на Пеньо Пенев кожата не се е разложила – все още го четат и ние – също. Но аз бих предпочела той да поживее още малко и да не бърза толкова да получи посмъртната слава, каквато е заслужавал приживе. Дано духът му сега да е на по-добро място, загубихме един наистина великолепен поет в негово лице.
  • Не слагайте на гроба ми цветя,
    не винаги била съм цвете за мирисане,
    прозрачна, чиста утринна роса,
    или поройна опустошителна река;
    грижовна, всеотдайна и добра,
    досадна и всезнайка чак до втрисане.
    Я посадете по-добре цветя -
    в ухание и красоти да си лежа,
    и тук-там някоя трева за цвят:
    нали зеленото с надеждата е брат!

    В подсъзнанито си се натрупват емоциите и впечатленията, които под някакво въздействие, за краткост в изкуството наричано "муза", изплуват във вид я музикален, я поетичен и т.н. И както са сходни човешките преживявания, така се случват и тука сходства, особено ако е близък езикът на изразяване.
    Аз съм за кремацията и праха в океана като коренячка хавайка (по душа)
  • Винаги съм харесвала бунта ти срещу пошлото, претворено в думи. Както и старанието ти да усъвършенстваш словото си.
    Иначе е трудно човек да остане над всичко дяволско. И често на хората, които не се вписват в потока, им минава мисълта, че не са за него и един от възможните изходи да не се претопят, е смъртта. Добре си пресъздал едно такова състояние.
  • Благодаря!
    Много добре казано! 😀
  • Много добър ритъм! И рими, и смисъл. Кой писал, кой пък - недочел: високи идеали, а светът е нискочел. 👍😊
  • ... Не сметнах за нужно да посочвам това, понеже двете стихотворения от тематична гледна точка и откъм настроение нямат нищо общо.

    А за оптимистичното стихотворение, поискано от Мария Димитрова – написал съм доста такива, може би и за в бъдеще ще напиша:
    otkrovenia.com/bg/stihove/zavetyt-na-vapcarov
  • Благодаря на всички Ви за коментарите! Радвам се, че стихотворението предизвиква интерес.

    Смятам самоубийството за недостойна и твърде егоистична постъпка, затова не бих предприел подобно действие. Тук по-скоро изразявам разочарование си от света или по-точно от това, че аз не мога да се впиша в този свят: Изгубих смисъла, залутан в низа / от висши идеали на глупак…

    Относно обвинението в плагиатство:
    Стихотворението, споделено от arksia (Ice Heart), е прекрасно, но го чета за първи път. И Красимир Тенев ми изпрати едно, което започва по абсолютно същия начин като моето:
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/na-penyo-penev-1
    И в двата случая съвпаденията са напълно случайни, тъй като сега за първи път ги чета и двете стихотворения.
    От цитираните творби познавам само тази на Пеньо Пенев – велик поет, и първият стих от моето е по него, само замених „вода“ с „цветя“.
    (Продължението в следващия коментар)
  • ... а в него едни неща съществуват за сметка на други. И трето, Пеньо Пенев е изключително талантлив поет, въпреки печалния факт на самоубийството, което както вече писах, не смятам за решение. Ако авторът е могъл дори само да го наподоби, това означава, че е талантлив поне колкото него. Аз бих го посъветвала да продължава да пише и да гледа по-ведро на живота, той е дар и в него има и много прекрасни неща. Не оценявам. Чакам оптимистично стихотворение, написано също толкова добре.
  • Първо, ако искаш на гроба ти да не слагат цветя, как трябва да го напишеш? Разбира се, стихотворението като форма и настроение е подобно, но явно авторът се чувства по сходен начин. Паралелът със самоубийството на Пеньо Пенев и мен ме смущава, но според мен това е вик за помощ или моментно настроение, не познавам добре автора и не смея да съдя. Не мисля, че "даването на таланта" ще помогне в случая, може би авторът има нужда да получи добра дума. Самоубийството е грях според повечето религии и не съм сигурна дали лирическият, ако има това предвид, ще получи утеха в отвъдното, а няма да отиде директно в ада, където е дори по-лошо от ада на земята. Второ, цветята и бетонът са утеха за близките, които остават без починалия. Аз лично, не бих искала да ги лиша от тази утеха, нито от живото си присъствие. Споделените несгоди се понасят по-лесно. Колкото до горките цветя, и на мен ми е жал, но ако това е утеха за някой, който ми е скъп, бих ги прежалила. За съжаление, имаме само този свят...
  • Хубав стих, но мрачен. И аз имам много такива - наистина писането понякога е терапия, но и трябва да полагаме усилия да се оттърсваме от такива мисли.
  • Стихотворение на Пеньо Пенев

    Не сипвайте на гроба ми вода,
    на онзи свят аз няма да се мия.
    Но ако възкръсна от пръстта,
    ще бъде само за да се напия.—
    Дори и да умра, не ще загина,
    не ще увехне мойта кожа,
    защото алкохолът, който ще изпия,
    не ще ми позволи да се разложа.
  • Това отнякъде съм го чела, ама ще се сетя и за него!! Я виж ти ма тя идеята и редчето били от тука, бре - https://writecraft.io/posts/606b78a0907c0606f62f9157
  • А джаинистите са ходели боси и с метла в ръка премитали пред себе си да не настъпят дори мравка, и те са вярвали, че във всичко има душа.
    З не споделям мнението за цветята, но стихът е хубав!
  • На гроба ми не слагайте вода!
    На онзи свят не искам да се мия!
    И ако възкръсна нявга от пръстта,
    ще бъде само за да се напия!

    Пеньо Пенев
  • Много е хубаво , макар да избягвам този тип стихове, защото винаги ме ужасява мисълта за самоубийство на хората. А аз асоциирам тези стихове с това.
    Иначе е чудесно , и като смисъл, и като форма
  • Разкош!
  • Това за откъснатите цветя го признавам, и аз така мисля. Но също мисля, че е рано да правиш завещание. Дай на света таланта си, може да успееш да пробудиш много сърца!
Random works
: ??:??