Aug 6, 2022, 9:27 PM

Завещание

1.1K 9 19

ЗАВЕЩАНИЕ

 

На гроба ми не слагайте цветя,

които, късайки ги, сте убили!

Душата ми – събрала сетни сили –

от дяволското царство отлетя…

 

Дано не се завърна вече тук,

където властва вечната поквара!...

От опит проумях премъдрост стара:

неук е по-добре от недоук!

 

Дано не се завърна тука пак,

където и доброто зло излиза!

Изгубих смисъла, залутан в низа

от висши идеали на глупак…

 

На гроба ми не слагайте бетон

и не правете никакви огради!

Дотегнаха ми дните ми неради

и с радост литвам без прощален стон…

 

Не искам граници край своя гроб!

Безделникът се приживе насити

на мисли, в мрежа от вина обвити,

и все на нещо си да бъде роб!

 

За мене не проливайте сълзи!

Защо ще плачете в момента светъл,

когато най-щастлив ще е поетът

и бавно към Безкрая ще пълзи?!…

 

На гроба ми не слагайте цветя,

които, късайки ги, сте убили!

Душата ми – събрала сетни сили –

от дяволското царство отлетя…

 

06.08.2022, 14:54, Горно Дряново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е, има много чувства и емоция, което прави стихът наситен и дълбок. Хареса ми и те поздравявам!
  • Много силно, категорично, има и съвсем малка светлина в тунела, може би ще се срещнеш и с доброто тук, поздравления!
  • Не мисля, че "славата" е точната дума – по-скоро усещането, че си нужен и вършиш нещо, което е стойностно за другите. При Пеньо Пенев усещам обида. Ако не се вписваш в света, едва ли ще успееш да го промениш, но може така се опиташ да промениш себе си, че да стане поне толкова поносим, че да живееш в него. Има и още нещо, но не исках да го споменавам, защото знам как ще се изтълкува в контекстна на самоубийството на Пеньо Пенев. Но трябва да виждаме отвъд думите и да не позволяваме на подобни асоциации да замъгляват смисъла. Всички сме тленни, но сме прекалено привързани към телата си. Все някога ще умрем и трябва да знаем, че това не е краят, а продължаваме нататък. Но трябва да изживеем живота, който ни е отпуснат. Не е редно да го прекъсваме сами, защото не знаем с какво предназначение сме създадени. Не бива да се бъркаме в Божията работа – прекалено незначителни сме. Може да си причиним по-голямо зло в стремежа си да избягаме от трудностите или да накажем другите с отсъствието си.
  • Благодаря, хубаво е човек да усети разбиране приживе!
    Наистина би било прекрасно, ако някои поети не са се били самоубили толкова рано, например Есенин, Яворов, Пеньо Пенев и много други, интересно е какво биха писали на стари години...
    Аз не мисля, че поетите се самоубиват само заради славата, която, обикновено, получават след смъртта си, тук има и нещо друго, но какво е - не знам.

    (Между другото, за Есенин не е съвсем сигурно, че се е самоубил, май тайните съветски служби доста са му помогнали...)
  • Наистина, никой не е пророк в родината си и всеки иска да го признаят приживе, а не чак след като умре да му носят цветя на поетичния гроб и да се вайкат. А на Пеньо Пенев кожата не се е разложила – все още го четат и ние – също. Но аз бих предпочела той да поживее още малко и да не бърза толкова да получи посмъртната слава, каквато е заслужавал приживе. Дано духът му сега да е на по-добро място, загубихме един наистина великолепен поет в негово лице.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...