24 jul 2024, 4:36  

Завещание

  Poesía
484 2 5

Поръчах си Ноев ковчег. 

По старите цени.

Новите не ми допадат много. 

Но що да сторя?!

Все някъде,с някого,някак си

ще ги преживея.

Днес иронично наблюдавам

изгрева на любовта

и драмите в живота. 

Но и трагичните вечерни 

на залеза в душата си...

И търпеливо очаквам 

прилива на морето, 

което 

за младостта е още до колени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и поздравите,Ангел! 😇
  • Всичко с времето!Да се надяваме че ще си спомнят за нас с добро!Поздрави,Стойчо!!!
  • Благодаря,Кривчо!
    Всеки от нас има собствен стил на изразяване!
    Моите сърдечни пейзажи са с такава лирична нагласа!
  • Благодаря за точния анализ на Битието от Вехтия завет и моето кредо на корабокрушенец в морето на любовта,Младен!😉
  • Красиво поднесена самоирония! Поздравление, Стойчо!

    "И търпеливо очаквам
    прилива на морето,
    което
    за младостта е още до колене!"

    П.П. Чак сега коментарното ограничение падна.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...