Понякога аз много те обичам.
Понякога усмихнат те бленувам.
И плача много и сънувам.
И всичко толкоз ми тежи,
защото това „понякога" си точно ти.
И не понякога, а безконечно
за теб ще мисля, моля нечовечно.
Ще падам в бездната греховна.
Ще съдя всичко със съдба поробна.
Но не да страдаш само като мен -
нещастен, необичан и несподелен.
От перла и лазур си по-безценна, ...