Nella_gold (Нели )
841 4525
20 feb 2009, 7:52

Завесите 

  Poesía
495 0 6

Завесите отдавна прашни са.
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...


Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли.
По себе си обират само паяци.


Завесите са тежки. И горчиво сиви.
Поели влагата на дъждовете лани.
Сега едва се движат, натежали.


Пропускат само вятър. На който
не достигнаха комините на къщата.
... И старите прогнили рамки.


И слънцето през тях не може да пробие.
Лъчите му, преминали отвътре,
изгарят като призрачни стенания.


Парчето от стъклото на прозореца е остро.
И натежава, впива се в завесите.
От напора на вятъра раздира ги.

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих, Нели.
    Аплодисменти!
  • Поздрави! С мисълта за Слънчо ще прогониш всички тези черни мисли...! То и мен ме е обхванала една меланхолия, пък ти давам съвети...! Все пак да си пожелаем повече слънце в душата! До скоро!
  • Хубаво!
    Поздрави,Нели!
  • Прекрасен стих,Нели!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!!!
  • Махай ги и Слънчо ще огрее!
  • Ам в тази зима аз предлагам да затвориш прозорците, а завесите... остави ги отвън на студа!
    Ники
Propuestas
: ??:??