Завесите отдавна прашни са.
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...
Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли.
По себе си обират само паяци.
Завесите са тежки. И горчиво сиви.
Поели влагата на дъждовете лани.
Сега едва се движат, натежали.
Пропускат само вятър. На който
не достигнаха комините на къщата.
... И старите прогнили рамки. ...