Завесите
Завесите отдавна прашни са.
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...
Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли.
По себе си обират само паяци.
Завесите са тежки. И горчиво сиви.
Поели влагата на дъждовете лани.
Сега едва се движат, натежали.
Пропускат само вятър. На който
не достигнаха комините на къщата.
... И старите прогнили рамки.
И слънцето през тях не може да пробие.
Лъчите му, преминали отвътре,
изгарят като призрачни стенания.
Парчето от стъклото на прозореца е остро.
И натежава, впива се в завесите.
От напора на вятъра раздира ги.
© Нели All rights reserved.
