Feb 20, 2009, 7:52 AM
Завесите
Завесите отдавна прашни са.
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...
Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли.
По себе си обират само паяци.
Завесите са тежки. И горчиво сиви.
Поели влагата на дъждовете лани.
Сега едва се движат, натежали.
Пропускат само вятър. На който
не достигнаха комините на къщата.
... И старите прогнили рамки.
И слънцето през тях не може да пробие.
Лъчите му, преминали отвътре,
изгарят като призрачни стенания.
Парчето от стъклото на прозореца е остро.
И натежава, впива се в завесите.
От напора на вятъра раздира ги.
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави! С мисълта за Слънчо ще прогониш всички тези черни мисли...! То и мен ме е обхванала една меланхолия, пък ти давам съвети...! Все пак да си пожелаем повече слънце в душата! До скоро!
-
Хубаво!
Поздрави,Нели! -
Прекрасен стих,Нели!!!
Поздрав и прегръдка,мила!!! -
Махай ги и Слънчо ще огрее!
-
Ам в тази зима аз предлагам да затвориш прозорците, а завесите... остави ги отвън на студа!
Ники
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аплодисменти!